Евелина Славкова пред ФАКТИ: Протестите промениха тайминга - от президентски избори на извънредни парламентарни

В разгара на напрегнатата политическа ситуация у нас и серията от многолюдни протести, които промениха обществената динамика само за бро-ени седмици, какво се откроява на хоризонта… За причините зад недоволството, ролята на управляващото мнозинство и очакванията за следващите политически стъпки. Темите варират от бюджетните спорове и напрежението около въвеждането на еврото, до взаимното противопоставяне между протестите и контрапротестите, както и възможните сценарии за оставка и предсрочни избори. Пред ФАКТИ говори социологът Евелина Славкова от „Тренд“.

- Г-жо Славкова, от протест срещу бюджета, виждаме протести срещу кабинета. Каква еволюция извървя площадът?
- Така е. Всъщност, важно е да отбележим, че първият протест преди протеста на 1 декември беше концентриран върху темата около бюджета. Около това се фокусира и опозицията докато не чу какво скандират хората. Бюджетът се оказа толкова неприемлив, че в един момент се получи почти невъзможно съчетание между работодатели и синдикати, където всеки беше недоволен от своята камбанария, но ги обединяваше общото усещане, че не са съгласни и доволни.

- Защото беше „единствен бюджет“, нали така казваха управляващите?
- Да, това чухме, че е единственият възможен в тези условия, в които се намираме в момента. Оказва се, че всъщност това не е така. Направиха се множество отстъпки. Видяхме какво се случи с бюджета, но видяхме и нещо друго - всъщност, това оттегляне на бюджета и неговото преработване не доведе до успокояване на напрежението, защото видяхме какво се случи на 1 декември и на 10 декември.

Протестът вече премина от темата с бюджета към традиционни антиправителствени протести в цялата си символика.

Със сигурност има много хора, които протестират и срещу бюджета. Със сигурност има много хора, които протестират срещу еврото. Но някак си обединяващото в цялото това напрежение, протестите, които наблюдавахме не само в рамките на София, но и в рамките на цялата страна, всъщност вече са традиционни антиправителствени протести. Мина се вече темата с бюджета в съзнанието на хората. Още на 1 декември хората започнаха да викат по площадите за оставка на правителството.

- А къде е омразата в цялата тази работа?
- Ами, вижте. Аз не виждам някъде да става въпрос за омраза…

- Но контрапротестите, които се организираха, бяха под слогана „Не на омразата“…
- Да, така е. Но не виждам някакво - казвам го като социолог - противоречие между хората и някакво разделение в хората. Струваме ми се все по-ясно, че мнозинството са недоволни. Принципно имам специфично мнение за контрапротести и независимо с какъв слоган са, не смятам, че са продуктивни.
Това, което видяхме като информация в публичното пространство, е, че след контрапротестите в Кърджали вчера е имало демонстрации, които бяха „за“ оставката на правителството. Разбира се, това не отменя правото на хората, които смятат, че правителството трябва да продължи да управлява, да изразят позицията си. В никакъв случай не смятам, че трябва да се допуска противопоставяне или да се интерпретира, че в обществото има дълбоко разделение относно протестите и контрапротестите. Според мен това не е правилната стратегия.

Освен това, винаги преди да се анализира една протестна динамика, се гледа мащабът.

Когато сравним протестите от 1 декември и 10 декември – с участието на над 100 000 души, отразени както в София, така и в много други градове – става ясно, че те са значими по обхват и енергия. На този фон контрапротестите не успяха да мобилизират широки групи от управляващото мнозинство. Затова смятам, че е повече от ясно коя страна е печеливша в тази ситуация.

- На 1 януари 2026 година приемаме еврото и се запътваме към предсрочни избори. Това ли чухме от Бойко Борисов?
- Аз по-скоро така разтълкувах неговите думи. И вижте, това също е легитимна теза. В крайна сметка нека да мине този период с темата за еврото. Той е изключително важен. И се разбира в някакъв аспект от политическите аргументи за това в момента веднага да не се хвърля оставка. Ние знаем исторически колко бързо Борисов е хвърлял оставка, в крайна сметка при много по-малки протести като брой хора, отколкото наблюдаваме в момента.

- Но в качеството си на премиер, а сега е обикновен депутат – по негови думи?
- В момента имаме сложно устройство на управляващото мнозинство, а другите партии също може да имат своето виждане по въпроса с оставката. Може би това, което Борисов каза, е в контекста на печелене на политическо време. Докато мине процесът… Мисля, че точният израз беше: „Докато всеки българин отиде на банкомата и му пусне евро“. И след това ще говорим вече за оставки.

Моето усещане е, че най-вероятно това ще бъде предложението към хората, което ще бъде отправено от страна на мандатоносителя. Защото Борисов може да не е премиер, но все пак е мандатоносител на този кабинет.

В крайна сметка той може да каже нещо от сорта на - „… дайте ни време до някаква дата - 1 февруари, 1 март“, говоря образно, докато мине процесът, така че да мине по-плавно присъединяването на България към еврозоната. И след това хвърляме оставка. Предполагам, че е възможно и такъв сценарий, за да се тушира малко социалното напрежение. Но тук аз не съм напълно убедена доколко хората ще се съгласят на това предложение. Но казвам, че е възможен политически ход. Аз по този начин разчетох думите на Бойко Борисов.

- Бойко Борисов също каза, че е говорил с колегите в управляващото мнозинство - БСП и ИТН, за този вариант. Но дали е говорил с Делян Пеевски, от когото пък чухме, че този кабинет ще изкара 4-годишния мандат, а той е гарант за това?
- Виждате, че със сигурност са много сложни тези отношения във властта и ние не ги наблюдаваме от сега. И сложността на тези отношения виждате до какво доведоха - до безпрецедентни протести, които изкараха хората, казвайки: „Не на този модел“, „Не искаме повече вие да ни управлявате“ и т.н.
Но нека да погледнем ситуацията и от политологична гледна точка. ГЕРБ, а и всички в управляващото мнозинство, си дават сметка, че с отиване на предсрочни избори, но и вече с очевидната заявка на Румен Радев да слезе на политическата сцена, тази конфигурация, която със сигурност е комфортна за тях в момента, няма как да бъде построена отново.

Особено за по-малките политически партии като ИТН и БСП, които са под въпрос дали ще успеят да прескочат 4-процентовата бариера.

Партия „ДПС Ново начало“ - от гледна точка на спецификата на своя електорат, е много по-консолидирана и по принцип по презумпция не би трябвало да загуби много на нови предсрочни избори. Но пък от там идва и големият въпрос - че на база на тези протести и на база на това, че конфигурацията в следващото Народно събрание има много голяма вероятност да бъде различна от това, което наблюдавахме последните години, ще постави „ДПС Ново начало“ в много по-некомфортна ситуация.
ГЕРБ, от друга страна, си дават сметка, че хвърлянето на оставка е метод, който те са ползвали и който в крайна сметка е водил до това властта отново да се връща при тях. Но тук ситуацията е различна - с появата на нов политически играч.

- Може ли, „когато най-малко очакваме и сме с чаша шампанско в ръка в очакване на новата го-дина“, Румен Радев да ни изненада в новогодишното си обръщение с думите, че ще прави партия?
- Аз смятам, че това се тиражира и коментира като някаква шега. Нямам идея откъде тръгна подобна теза, но в социалните мрежи вече се коментира такава възможност. Аз очаквам, че в новогодишното си послание президентът, от това което имаме като опит, отново ще се придържа в контекста на изказванията, които сме чували или чухме като тези след протеста вчера и след протеста на 1 декември.

Но не съм убедена, дори по-скоро съм песимистично настроена, че ще бъдем свидетели на 31 декември, докато си стоим на масата, да чуем от президента, че се обявява политически проект.

Разбирам, че сме стигнали до крайности в политически план, но съм по-скоро песимистична за такова действие на Радев.

- Нека да не забравяме какво стана в новогодишната нощ на 1999 година, когато Борис Елцин предаде властта на Владимир Путин точно в обръщението си. Не е като да не се е случвало…
- Аз не смятам, че президентът Радев би следвал стъпките на Путин, така че съм скептична в това отношение. Може би е тръгнало да се коментира това като някаква шега, но не ми се струва реалистично.

- А има ли потенциал Румен Радев с партията си много бързо да се яви на избори. Ако вотът примерно е април или май…
- Чисто законово начинът, по който са разписани процедурите в Конституцията, няма как да ни доведе толкова бързо до избори. Може да се очакват април или май, но първо трябва да бъде подадена оставка, след това се започват консултации, след това започва ротация - дали в рамките на това Народно събрание може да бъде съставено ново правителство. След това, когато това се окаже неуспешен опит, се назначава служебен кабинет, който в рамките на 60 дни трябва да организира изборите. Тоест, няма как да се случат толкова бързи избори. Най-малкото, защото ние нямаме реализирана оставка все още, работим с някакви хипотези. Така че вероятността това да се случи напролет, ако имаме оставка януари или февруари, е много по-голяма. Имаме поне едни грубо 3 месеца, в които има неща в политически план, които трябва да се случат, преди изобщо да се отиде на избори. И затова няма да е изненада.

- Какво промениха протестите сега, днес…
- Аз смятам, че дори вече очакванията на хората не са „дали ще има оставка“, а „кога точно ще има оставка“. Защото тези протести направиха едно нещо - промениха политическия тайминг - от президентски избори на извънредни парламентарни. Всъщност, ако погледнем какво коментирахме преди 3 седмици, тогава се говореше за президентските избори. Хоризонтът бяха президентските избори. Сега вече тези протести промениха политическата динамика и очевидно преди президентските избори ще има предсрочни. Има и друго. Когато това, което наблюдаваме на площада, се случва - то връзва ръцете на властта. Защото дори едно назначение може да „възпали“ обществото изключително много, ако се случи. Разбира се, около празниците властта ще има някакво успокоение, което не означава, че през януари протестиращите няма да излязат отново. Сега остава да видим какви ще бъдат реакциите на политическите сили след вчерашния протест.